Повече от половин година научните среди, медиците, политиците и обществото се вълнуват основно от проблема COVID-19. Така, като че ли забравихме за другите постижения в медицината. Това мотивира екипа на Здравен навигатор да започне поредица от интервюта с хирурзи - вече утвърдили се специалисти в областта, както и представители на младото поколение.

Всяка седмица ще имате възможност да четете интервю с хирург, който ще споделя най-интересното от своя личен опит.

Първият ни гост бе известният хирург проф. д-р Никола Владов от ВМА. Представихме Ви също гледната точка на младите хирурзи д-р Радослав Тодоров и д-р Димитър Пейчинов. Имахте възможност да прочетете и интервюто на опитния специалист доц. д-р Теофил Седлоев. Запознахме Ви и с мнението на младата надежда д-р Мария Якова, както и с амбициозната д-р Ваня Митова. Представихме Ви и гледната точка на опитния ортопед проф. д-р Пламен Кинов. Миналата седмица имахте възможност да се запознаете с известния неврохирург проф. д-р Николай Габровски.

Представихме Ви и гледната точка на пластичния хирург д-р Евгени Шарков.

Днес имате възможност да прочетете интервюто на уролога д-р Борис Младенов.

Д-р Борис Младенов, дм завършва медицина в Медицински Университет – София, след което специализира урология в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, където защитава дисертация и придобива научна степен „доктор“.

Завършва магистратура „Обществено здраве и здравен мениджмънт“.

Понастоящем е главен асистент в Клиниката по Урология на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ и уролог – консултант към СБАЛОЗ „Проф. Д-р Марин Мушмов“ (позната като Столичен Онкодиспансер).

Има професионални и научни интереси в областта на спешната урология и онкоурологията.

Има над 70 публикации и доклади от участия в научни конгреси, съавторство в монография и учебник по урология за студенти по медицина.

Провел е обучения и семинари в Германия, Австрия и Чехия.

Д-р Младенов, Вие сте уролог, но работата Ви е свързана и с извършване на хирургични интервенции. От колко години сте в операционната?

Точно така, мястото на уролога е главно в операционната. Урологията е основна хирургична специалност, макар да предлага и доста възможности за амбулаторна работа. Тя изисква познания в широка област от други специалности, „гранични“ на нея – обща хирургия, съдова хирургия, гинекология.

В урологичната операционна съм от 10 години, като имах щастието да попадна на едно от „горещите“ места за млад лекар у нас – „Пирогов“, където наред с плановите операции има много и най-разнообразна спешност, и където темпът е много интензивен.

И докато след 6-7 години имах убеждението, че вече мога много и „достатъчно“ неща, днес осъзнавам, че 10 години са началото и основата, но има още много какво да искам от себе си в професионален план. И то основно от практическа гледна точка и опит – случаи, за които не само си чел, но и ти се случват и ти трябва да вземеш бързо и адекватно решение. Това ме мотивира.

Сещате ли се коя беше първата Ви операция и с какво ще я запомните?

Сещам се и ще бъда откровен – асистирах на орхиектомия при млад мъж с карцином на тестиса – рутинна операция. След отпрепариране на тестиса и отстраняването му ми прилоша и трябваше да седна. Довърших си асистенцията, малко засрамен, но за щастие това не ми се случи никога повече.

Има ли интервенция, която мечтаете да направите и евентуално защо?

Искам да направя много операции, които не съм правил до този момент, както искам да направя всички операции, които извършвам редовно сега, по още по-добър начин.

В хирургията не бива да спираш на нивото, на което си, а трябва да се стремиш да се учиш на новостите. Урологията става все по-високотехнологична специалност – онкоурологичните оперции вече могат да бъдат провеждани лапароскопски или робот-асистирано – нефректомия, парциална нефректомия, простатектомия, цистектомия и т.н.

Друг важен момент е интердисциплинарната работа – да вземем за пример простатния карцином – за нас, като уролози, е важно да отстраним органа в здраво и да запазим добри функционални резултати (в случая континенция, еректилна функция). Но след това, при рецидив или при редица случаи, за пълно излекуване може да се наложи лъчетерапия, хормонотерапия. При един пациент, години след радикална простатектомия, туморният маркер за простатен карцином – ПСА, започна да нараства. От стандартните изследвания не се видя рецидив, но след провеждане на ПЕТ скенер с Ga68 PSMA, с който разполагаме от скоро у нас, се установи малка метастаза в торакален прешлен. Тя бе третирана с лъчетерапия и човекът е с нормални стойности на ПСА, процесът е стопиран. А това нямаше да стане без уролога, лъчетерапевта, специалистa по нуклеарна медицина, онколога.. Това е медицината на 21 век – екипна.

Коя е операцията, която няма да забравите от досегашната си практика?

Сещам се за една млада жена с руптурирал ангиомиолипом на бъбрека, като се бе формирала нещо като псевдоаневризма, с кръв в нея, свързана с циркулацията. Формацията нарастваше много бързо, хемоглобинът падаше, имаше реална опастност от това тя да се разкъса, което нямаше да бъде съвмостимо с живота. На помощ дойдоха интервенционалните кардиолози, които ангиографски достигнаха през феморалната до бъбречната артерия, където раздуха балон и я обтурираха. Това позволи на нас, уролозите, заедно със съдови хирурзи, да извършим спешна нефректомия, заедно с формацията. Жената бе млада майка и оцеля. Горд съм, че асистирах на тази операция.

Това е предимството да работиш в болница като „Пирогов“, винаги имаш възможността с колеги от други специалности да си дадете ръка.

Друг случай, от скоро, бе на жена в сепсис с паранефрален абсцес на ектопичен бъбрек – той не се намираше на анатомичното си място, а илиячно, с разсипно кръвоснабдяване и срастване с черва и илиячни съдове. След тежка операция и възстановяване, изписахме жената и тя е добре.

Немалко от младите Ви колеги заминават в чужбина. Вие защо останахте?

Така е, заминаха и се реализират добре на Запад. Аз също съм го обмислял, там здравната система е много по-добре организирана от тук, заплащането също е чувствително по-високо – това са фактите. Емигрират не само лекари и сестри, емигрират млади хора с всякакви професии – не само здравните системи там са по-добри. Когато завършвах аз, а особено за завършилите години преди мен, възможностите тук бяха много рестриктирани, сега мисля, че в България остава по-голям процент от новозавършващите. В София и големите градове млади лекари има, но в по-малките проблемът е сериозен. Аз ходя месечно да преглеждам и във Видин, тъй като там има недостиг на уролози.

Защо останах? Реших да пробвам тук и минаха 10 години. Не съм напълно сигурен дали съм взел правилното решение, но за момента се чувствам добре и удовлетворен.

Как виждате урологията след пет или десет години?

Сигурен съм, че ще се развие много, аз сам виждам огромната разлика с отпреди 10 години, което е моят наистина скромен опит. Виждам я като много високотехнологична, надявам се и у нас. Догонваме с бързи темпове.

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече