Повече от половин година научните среди, медиците, политиците и обществото се вълнуват основно от проблема COVID-19. Така, като че ли забравихме за другите постижения в медицината. Това мотивира екипа на Здравен навигатор да започне поредица от интервюта с хирурзи - вече утвърдили се специалисти в областта, както и представители на младото поколение.

Всяка седмица ще имате възможност да четете интервю с хирург, който ще споделя най-интересното от своя личен опит.

Първият ни гост бе известният хирург проф. д-р Никола Владов от ВМА. Представихме Ви също гледната точка на младите хирурзи д-р Радослав Тодоров и д-р Димитър Пейчинов. Имахте възможност да прочетете и интервюто на опитния специалист доц. д-р Теофил Седлоев. Запознахме Ви и с мнението на младата надежда д-р Мария Якова, както и с амбициозната д-р Ваня Митова. Представихме Ви и гледната точка на опитния ортопед проф. д-р Пламен Кинов. Миналата седмица имахте възможност да се запознаете с известния неврохирург проф. д-р Николай Габровски.

Представихме Ви и гледната точка на пластичния хирург д-р Евгени Шарков. Имахте възможност да се запознаете и с мнението на уролога д-р Борис Младенов.

Днес ви представяме интервю с проф. д-р Кирил Драганов.

Проф. д-р Кирил Драганов, дмн, началник на Клиника по Чернодробно-жлъчна, панкреатична и обща хирургия в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда.

Роден е през 1964 г. Завършил е медицина в МУ-Плевен, 1991 г. Има две специалности – Хирургия и Онкология. След дипломирането си през 1991 г. започва работа в РБ, Павликени - в БНМП, после в Хирургично отделение. В периода 1994-2006 г. работи в Клиниката по обща, чернодробна и панкреатична хирургия (Първа хирургия) на УМБАЛ Александровска като асистент, старши асистент и главен асистент.

В Болница Токуда е от откриването й през 2006 г. и е началник отделение „Обща хирургия“, понастоящем Клиника по Чернодробно-жлъчна, панкреатична и обща хирургия.
Има защитени два дисертационни труда - през 2002 г. за придобиване на образователна и научна степен
Доктор по проблемите на хирургичното лечение на пациенти с чернодробна цироза и портална хипертония, а през 2015 г. за научната степен „Доктор на медицинските науки“ с проучвания върху диагностиката и лечението на чернодробни метастази при различни първични тумори.
Автор и съавтор е на повече от 150 научни труда.
Специализирал е във Франция, САЩ, Япония. Завършил е редица курсове за следдипломна квалификация - по чернодробно-жлъчна, панкреатична, лапароскопска хирургия и др. Притежава сертификат за работа с Da Vinci Si, като програмата за роботизирана абдоминална хирургия в Аджибадем Сити Клиник МБАЛ „Токуда“ започва през декември, 2018 г.

Проф. Драганов, кое Ви мотивира да станете хирург и от колко години вече сте в операционната?

В трети курс на обучението по медицина е първият допир на студентите с клиничните дисциплини. Тогава, съвсем в началото на курса ме впечатли една сентенция на Хипократ: „Que medicamenta non sanant, ferrum sanat” - „Това, което не се лекува с лекарства, се лекува с нож“.

Още в студентските години осъзнах, че във всички хирургични дисциплини има осезаемо и значимо лично присъствие на лекаря. Колкото и клиширано да звучи, във всеки случай хирургът „оставя нещо от себе си“. Това беше моята мотивация.

След като бях работил 2 години хирургия се запознах с един по-възрастен колега-хирург, който пък ми каза следното: „Работата на интерниста е отсечка между леглото на болния и библиотеката. Работата на хирурга е триъгълник - леглото на болния, библиотеката и операционната“. В този триъгълник съм близо 3 десетилетия - започнах през далечната 1992.

Спомняте ли първата Ви самостоятелна интервенция? Разкажете ни за нея.

Да, спомням си и първата хирургично обработена рана, и първата апендектомия, и първата херниопластика, и първата резекция на колон, стомах, дуодено-панкреатична резекция и т.н.

Вълнението преди и по време на всичко ново е голямо, но не мога да кажа, че съм бил уплашен. Благодарен съм най-вече на учителите ми в хирургията, които винаги са били до мен в тези първи стъпки, или както е прието да се казва „били са зад гърба ми“.

Мога да разкажа за много операции в началото на кариерата ми, но считам за важно да подчертая, че хирургът трябва да пристъпва към дадена операция, след като многократно е асистирал, след като е подготвен теоретично, след като има ясна представа за възможните усложнения и как да се справи с тях. В противен случай подходът е прекалено хазартен. А хирургът няма право на грешки. Когато „нещо не се получи добре“, няма действия, като „изтрий“, „копирай“, „започни от начало“ и т.н.

Имали ли сте много сложен случай в практиката, който така и не сте успели да забравите?

Отдавна си дадох сметка, че термини и дефиниции, като „уникално“, „истинско предизвикателство“, „за пръв път в страната“ и др. подобни са девалвирали в българската медицина. Затова нямам претенции, че съм правил „уникални“ неща. Оставям уникалността за други. Извършвал съм много интервенции върху панкреаса, черния дроб, както и мултивисцерални резекции – намеси, при които се отстраняват няколко органи/части от органи и структури с последваща сложна реконструкция. Много от тези намеси помня до днес, помня и пациентите.

Опитвам се никога да не забравям неуспехите. Това са неудачи както за мен, така и за болния. Не ги крия, а разказвам за тях на специализантите и студентите. Такива случаи са не по-малко поучителни от представянето на „велики дела и чудеса“.

Какво бихте искали да се промени у нас, за да работите по-спокойно и на още по-добро ниво?

Много неща се нуждаят от промяна. Не считам за сериозно да опиша проблемите с 2-3 изречения. Основният от тези проблеми според мен е липсата на ясна, обоснована и изчистена от демагогия стратегия за здравеопазването на държавно ниво, която да бъде приложена на практика.

Ако трябва да отправите послание/препоръка към младите Ви колеги, какво бихте им казали?

Споделял съм и преди, по други поводи. За да станеш добър хирург са нужни няколко качества и условия. Първо трябва да имаш желание, т.е. мотивация. Второто важно условие е добрата теоретична подготовка, т.е. да знаеш. Талантът или поне дарбата да си хирург, сръчността, прецизността и работоспособността са също много важни, т.е. да можеш да го направиш. И не на последно място трябва да имаш шанс – да попаднеш на правилното място, в подходящото време и при подходящите учители.

Никога не забравяйте, че медицината и в частност хирургията са „колективни занимания“. Без добър екип и без добро сътрудничество нищо не може да се постигне.

Как виждате развитието на хирургията у нас след 5-10 години?

Период от 5-10 години не е достатъчно дълъг, за да настъпят революционни промени в хирургията като технологии, методи, стратегии – и по света, и у нас. Считам, че основен проблем след 5-10 години в българската хирургия ще бъде кадровият – липса на достатъчно лекари и специалисти по здравни грижи в провинцията, в това число и в много областни болници. Ще ми се да греша и действителността да е по-оптимистична – „подмладяване“ на професията.

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече