Резултати и анализ на анкетата във връзка с промените и допълненията в Наредба №1 за придобиване на специалност.

В анкета във връзка с промените и допълненията в Наредба N1 за придобиване на специалност в системата на здравеопазване, проведена в периода 09/08 до 12/08/19 и организирана от Асоциация на студентите по медицина в България-София, са участвали общо 825 души. От тях – 494 студенти по медицина, включително и студенти в преддипломен стаж (стажант-лекари), 91 завършили лекари, но все още незачислени за придобиване на специалност, 204 специализанти и 36 специалисти.

По-голямата част от студентите и завършилите, но все още неспециализиращите лекари, както и специализантите са избрали да се занимават с клинични специалности. Впечатление прави сравнително ниският интерес към неклиничните специалности и още по-ниския – към специалността „Обща медицина”.

Забелязва се интересна тенденция в сравнение с предходни подобни проучвания – 70,8% от студентите, 82,4% от завършилите, но все още неспециализиращи лекари, 75% от специализантите и 72,2% от специалистите заявяват, че биха останали да практикуват в България.

Средният процент на тези, които планират да работят в чужбина е 9%. Около 22% от студентите все още не са избрали, къде биха практикували.

Средно 60% от отговорилите отбелязват, че не биха работили в град или област, в която е установено ниско кадрово обезпечаване на населението с медицински специалисти.

От друга страна сравнително големият брой отговори „Да”, „Може би” и „Не мога да преценя” – 40% общо показва, че вероятно би имало интерес от тяхна страна да работят в по-малки населени места, където има липса на медицински кадри, като за това е необходимо провеждане на единна, правилна и целенасочена местна и държавна политика, засягаща кадровата криза и териториалните диспропорции в осигуреността с лекари и професионалисти по здравни грижи.

От обобщението и анализа на отговорите, става ясно, че това което би привлякло студентите и лекарите в тези райони е използването на позитивни стимули, с които да се подтикне личното им желание и интерес да работят в такива населени места и области, а именно:
мотивиращо финансово обезпечаване – основна заплата, която би следвало да е конкурентна на заплащането в големите градове и дори по-висока, адекватно заплащане на извънредния труд и възможност за получаване на допълнително материално стимулиране.
добри условия на труд – осигуряване на съвременна и модерна материално-техническа база, консумативи и лекарствени средства. Достатъчна осигуреност със специалисти по здравни грижи.
възможност за качествено обучение по време на специализацията, професионално развитие и реализация – строго гарантиране на необходимата акредитация на базата за обучение и квалификация на ръководителя на специализацията, както и осигуряване на финансова подкрепа за участие в обучения, курсове, конференции и за закупуване на учебници.
социално-битова среда – в много от отговорите на предно място излиза балансът работа/личен живот, това предопределя и нуждата възможността лекарите и техните семейства да водят активен социален и културен живот, общо развитие на местната инфраструктура (детски градини, занимални, училища, транспортна мрежа), както и икономическо развитие на областта.
подпомагане при преустановяването на лекаря и неговото семейство, социалната им интеграция в новата среда и съдействие при намиране на жилище.

Изразява се общото мнение, че „последните нормативни промени са стъпка назад, по пътя към достигане на целта, а именно достъпни и качествени здравни грижи за всички”.

Младите медици определят задължителното разпределение и принудата да се преселят и работят в друго населено място, различно от това в което са се устроили и създали семейство, като „заточение”.

Като оптимален начин за зачисляване за специализация, отговорилите посочват въвеждането на – „Конкурс с унифицирани, ясни и обективни критерии за оценяване и назначаване на кандидата, който да бъде задължителен за всички лечебни заведения – бази за специализация”.

Предвид останалите отговори, като част от критериите може да залегнат – средния успех от дипломата и провеждането на изпит по съответната специалност.

По-голямата част от отговорилите смятат, че минималното основно трудово възнаграждение на лекаря-специализант не би следвало да е по-малко от две минимални работни заплати.

Лекарят-специализант трябва да има възможност да получава допълнително материално стимулиране и адекватно заплащане на извънредните часове.

Впечатление направиха и множеството коментари, сравняващи лекарската заплата с тази на продавач-консултант в голяма верига супермаркети, което ясно показва нуждата от увеличаване на възнаграждението в сектор „Здравеопазване” с оглед естеството на работата, отговорността и вложената инвестиция.

На въпроса, дали подкрепят в Наредба №1 да бъде заложено: „Специализантът да има две опции за провеждане на специализацията – по стария ред с финансиране от болницата (заплата) и собствено финансиране (теория) и по един нов ред – държавна поръчка, а именно: МЗ да изготви карти на нужните специалисти по райони и болници, от които специализантът ПРИ ЖЕЛАНИЕ да специализира субсидирано да може да избира ПРЕДВАРИТЕЛНО” – 58%, или 467 от отговорилите са съгласни, докато 21% (165) не подкрепят идеята.

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече