Колкото по-рано бъде открит белодробният рак, толкова по-дълго се живее.

Рано поставената диагноза води до навременно лечение и до по-висока продължителност на живота при рак на белия дроб. В България трябва да се създаде Национален раков план, а по отношение на белодробния карцином - да се въведе скрининг за рискови групи и да се обръща специално внимание на симптомите от страна на дихателната система. Около тези изводи се обединиха водещи специалисти в диагностиката и лекарствената терапия на пресконференция на тема „Поеми си дъх - за по-бърза диагноза и по-добра прогноза за рака на белия дроб“. Тя бе проведена на финала на Месеца за борба с рака на белия дроб, който се отбелязва през ноември и цели да повиши информираността сред обществото за симптомите, възможностите за ранна диагностика и съвременно лечение при едно от най-разпространените злокачествени заболявания.

Специално видеообръщение направи обичаният актьор Владимир Пенев, посланик на кампанията „Поеми си дъх – за по-бърза диагноза и по-добра прогноза за рака на белия дроб“. Той разказа личната си история, която го свързва с диагнозата – загубил е баща си и сестра си, интензивни пушачи, от това заболяване. Самият той също е бил пушач, но решително е отказал цигарите и ходи на профилактичен преглед всяка година. „Бъдете навреме. Покажете на живота, че го цените!“, призова Владимир Пенев.

„Обръщам се към всички с молба: ако имате продължителна кашлица, макар и малка жилка кръв, дори и лек дискомфорт в гръдния кош, обърнете се към специалист. Белодробните специалисти са изключително квалифицирани и при съмнение за раков процес знаят какви изследвания да направят“, каза проф. д-р Асен Дудов, дмн, началник на Клиниката по медицинска онкология в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Младост“. „Скринингът не е ранна диагностика, а национална политика. Специално за белодробния карцином би трябвало да се изследват настоятелно хората с фамилна обремененост, за да може, ако развият заболяването, лечението да започне възможно най-рано“, добави проф. Дудов.

„Симптомите при белодробен рак са неспецифични. Най-общите са отпадналост, липса на апетит, загуба на тегло, лесна уморяемост. Насочващи за белодробен процес са кашлица с храчки – може и с кръв, задух, гръдна болка, гръден дискомфорт. При метастази се появяват и симпоти от страна на съответните органи“, каза д-р Красимир Койнов, началник на Клиниката по медицинска онкология в МБАЛ „Сердика“. Някои пациенти с белодробна находка на рентген се лекуват за пневмония, подобряват се от приложеното лечение, но при контролно образно изследване се вижда, че находката остава. В такива случаи специализираните изследвания са задължителни.

„Да не забравяме, че туморът удвоява размера си за 180 дни. Важна е навременната диагноза. Започва се с внимателната анамнеза – подробно питане на пациента, което може много да ни насочи. Следват прегледът и огромен набор от възможности за изследвания. Редът при тях обаче е: стандартна рентгенография, ехография – за изключване на проблеми със сърцето, кръвна картина, функционално изследване на дишането и, при съмнение за белодробен карцином – скенер с контраст“, обясни проф. д-р Димитър Костадинов, дм, началник на Бронхологичното отделение към МБАЛББ „Света София“. За добра диагноза е важно в рамките на 20-30 дни пациентът с белодробни проблеми да бъде изяснен, препоръча той. „Засега белодробният рак е по-разпространен сред мъжете, но в развитите страни жените се изравняват – само в Италия и Франция увеличението на болните сред тях е 60 пъти“, допълни проф. Костадинов.

„Изследването на тъкан – клетъчен материал от тумора, е най-важнят етап от диагностиката. Патоморфологичното изследване дава точна картина за вида и етапа на тумора, което е и определящо при лечението“, каза проф. д-р Светлана Христова, дм, началник на Клиниката по обща и клинична патология към УМБАЛ „Александровска“. Нашата цел е, определяйки индивидуалните характеристики на карцинома при всеки пациент, да помогнем на колегите да изберат най-доброто лечение – за всеки индивидуално, допълни тя. Специфичните характеристики на всеки карцином се наричат биомаркери. У нас може да се изследват 3 биомаркера за белодробен рак. Тя посочи като проблем факта, че този тип изследвания не се плащат от публичните фондове, а от фармацевтичните компании или от пациента.

Лечението включва хирургия, лъчетерапия, лекарствена терапия, каза още д-р Койнов. „Необходимо е да има Национален раков план, изработен от МЗ, който да разписва цялата организация по борбата с онкологичните заболявания. Това е план за действие, който включва всички участници и методи за диагностика, превенция, лечение“, каза д-р Койнов. По отношение на скрининга той отбеляза, че е по-скоро песимист заради високата цена на такива програми.

„В последните години е налице малка революция в лекарственото лечение. Благодарение на навлизането на имунотерапията делът на 5-годишната преживяемост, и то в най-напредналия IV стадий на белодробния рак, нарасна от 3 на 15%“, каза специалистът. За наша радост в България разполагаме с такива лекарства и те са достъпни за пациентите, но трябва да се подобри организацията. След 10-15 години ще бъде направена решителна крачка в овладяването не само на белодробния рак, но и на рака като цяло“, прогнозира д-р Койнов.

В подкрепа на кампанията е създадена инсталация с живи дръвчета на метростанция „НДК“ – символ на разклонената като дърво дихателна система, която цели да накара преминаващите да се замислят за белодробното здраве.

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече