През почивните дни се проведе VI Национален конгрес за млади гастроентеролози. В него освен млади кадри, се включиха и студенти IV и V курс. Форумът се състоя онлайн и представляваше интерес за над 350 лекари.
Един от организаторите на събитието е БДГЕ, чийто председател проф. Красимир Антонов даде специално интервю за нас.
Проф. Антонов, в качеството Ви на председател на Българското дружество по гастроентерология, се включихте в VI Национален конгрес за млади гастроентеролози, който се проведе през почивните дни. Кое във форума Ви впечатли най-силно и защо?
Искрено съм впечатен от нивото на представените научни съобщения. И по форма, и по съдържание, те отговарят на международните стандарти. А някои от участниците бяха студенти IV курс медицина. Това подвърди впечатлението ми, че това не е само форум за индувидуална изява, но е и училище как се прави наука, и как се работи в колектив.
Бяхте особено удовлетворен, че в момента, в най-голямата COVID-вълна желанието за наука не умира.
Повечето от тези млади лекари са на предната линия на борбата срещу COVID-19, а се оказа, че са намерили сили и време и за наука. Това не може да не респектира.
Първият ден на форума бе посветен на заболяванията на горния и долния гастро-интестиналния тракт, а вторият – на жлъчно панкреасните и чернодробните заболявания. Кое бихте извели като по-съществени и важни теми?
Всички засегнати теми бяха важни и за това не бих искал да ги степенувам, като по-малко или повече съществени. Аз лично бях впечатлен от афинитета на тези млади хора към изучаването на редки генетични заболявания, както и от технологичния напредък, който те демонстрират, при овладяването на различни по своето естество обструкции на жлъчните пътища.
Отбелязахте, че интересът към специалността расте през последните години. На какво се дължи тази тенденция?
Интересът към специалноста се дължи най-вече на многообразната патология, в която всеки може да намери свое място за изява. Специалността „гастроентерология“ се е превърнала в „мини-интерна“. А такива специалисти гастроентеролози-интернисти са много търсени. Не е за пренебрегване и факта на доброто финансиране от страна НЗОК на клиничните пътеки по тази специалност.
Участвахте и във форум за елиминацията на хепатит С в България. Къде е страната ни по пътя на изпълнение на глобалните цели за елиминиране на хепатит B и С?
В България все още се намираме на етап лечение на хепатит С при здравноосигурени лица, васкиниране на всички новородени срещу HBV и на етап лечение на хепатит В при здравноосигурени лица. Ние много малко диагностицираме (10%) и още по-малко лекуваме (1%). За това сме много далече от препоръките на СЗО за 90% дианостицирани случаи, от тях 80% да са лекувани и с 65% да намалее смъртността от инфекциите с HCV и HBV. Нужна ни е национална програма за превенция и лечение на вирусните хепатити, както и политическа воля за нейното приложение.
През октомври предстои Националния конгрес по гастроентерология, който отново ще се проведе виртуално. Какво да очакваме от събитието?
Националната ни конференция ще се състои на 15-16.10.2021 г. и ще се проведе виртуално. Темата на конференцията ще бъде „Възпалителни заболявания на ГИТ и Хепато-билиарната система“. Осем лектори от цялата ни страна, ще бъдат поканени и изтъкнати специалисти в областта на гастроентерологията и от чужбина. Запланувано е достъпът до конференцията да бъде напъно свободен.
Д-р Радислав Наков
Мария Радмилова
