Д-р Севдалина Ламбова е специалист по ревматология и вътрешни болести. През 2011 г. защитава докторска дисертация на тема „Роля на капиляроскопията в ревматологията“ в университета Юстус Лийбих, Гийсен, Катедра по Вътрешни болести, Клиника по ревматология и клинична имунология, Клиника “Керкхоф”, Бад Наухайм, Германия. През 2014 г. завършва магистратура по здравен мениджмънт. От 2004 г. д-р Ламбова работи в Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести при Медицински университет Пловдив последователно като докторант по ревматология, асистент и понастоящем като главен асистент. От 2016г. д-р Севдалина Ламбова е началник на Отделението по ревматология към МБАЛ “Св. Мина” Пловдив. Носител е на наградата на Ректора за най-добър млад учен на Медицински университет Пловдив, 2015 г. Д-р Севдалина Ламбова е редактор за секцията “Прогресивна системна склероза” в списанието Current Rheumatology Reviews реферирано в базата данни Scopus. Автор и съавтор е на научни трудове у нас и в чужбина и рецензент в международни ревматологични издания. Научните Ѝ трудове са цитирани над 400 пъти според базата данни Scopus, има индекс на Хирш 11.
По време на Националния конгрес по ревматология, който се проведе в периода 15-18 октомври 2020 г. в Правец, д-р Ламбова представи серия от лекции, свързани с капиляроскопията в ревматологията. Вижте какво разказа в специално интервю за нашите читатели:
Какво представлява капиляроскопията и кога, при кои случаи се провежда изследването в ревматологията?
Капиляроскопията е неинвазивен метод за анализ на най-малките кръвоносни съдове – капилярите в зоната на нокътната гънка, където капилярите са разположени успоредно на кожната повърхност, поради което могат да бъдат наблюдавани по цялата им дължина за разлика от перпендикулярната им ориентация в другите участъци на кожата. Не е необходима специална подготовка на пациентите с изключение на изискването да не е обработвана нокътната гънка с цел оформяне на маникюр, за да се избегне визуализиране на локални травматични промени, да е отстранен лака за нокти и пациентите да са аклиматизирани с нормална кожна температура при изследването.
Капиляроскопията е задължително изследване при всички пациенти с прояви на феномен на Рейно.
Какво представлява феноменът на Рейно – първичен и вторичен?
Феноменът на Рейно представлява рецидивиращ спазъм на малките артерии и артериоли като засяга най-често пръстите на ръцете и стъпалата. Протича обичайно в три фази, които клинично се характеризират с побеляване, посиняване и почервеняване с рязка демаркационна линия на засегнатите участъци. Пристъпите се провокират от ниски температури и емоционален стрес. Понякога може да е налице двуфазово протичане като задължително е наблюдаване на фазата на побеляване или посиняване. Диагнозата на феномена на Рейно е клинична и се базира на директно наблюдение на пристъпите на вазоспазъм от лекар. Пациентът може да представи и снимки направени по време на пристъпите като потвърждение на анамнезата.
При първичния феномен на Рейно наричан в миналото болест на Рейно липсват данни за подлежащо заболяване. Среща се по-често при жени в млада възраст, началото на оплакванията обичайно е под 30 години. Има добра прогноза като при него не се наблюдават улцерации по пръстите. Честотата на първичния феномен на Рейно при бялата раса е около 3-5%.
От друга страна вторичният феномен на Рейно (или синдром на Рейно според старата номенклатура) се характеризира с по-късно начало на оплакванията след 30 години, по-тежко протичане като в някои случаи могат да се появят улцерации по пръстите на ръцете. Сред ревматичните заболявания най-висока е честота на феномена на Рейно при заболяването прогресивна системна склероза известно още като склеродермия. С по-ниска честота феноменът на Рейно се наблюдава и при други ревматични заболявания – при около половината от случаите с недиференцирани колагенози, при 1/3 от пациентите със системен лупус еритематозус. Може да е налице също при ревматоиден артрит, дерматомиозит, синдром на Сьогрен и др.
В диференциално диагностичен аспект следва да се имат предвид и неревматични заболявания и състояния свързани с изява на феномен на Рейно в т.ч. въздействие на професионални фактори, медикаменти, ендокринни заболявания, неоплазми, криоглобулинемия и др.
Кои са признаците за микроангиопатия при капиляроскопия и при кои ревматични заболявания могат да се наблюдават?
В ревматологията сигурните признаци за микроангиопатия при капиляроскопско изследване са наличието на гигантски капиляри, аваскуларни зони (участъци без капиляри), а също и наличието на капиляри с атипична форма, когато това е съчетано с нисък брой капиляри.
Какво представлява “склеродермен” тип капиляроскопска картина?
“Склеродермният” тип капиляроскопска картина включва наличието на гигантски капиляри, хеморагии, нарушение в подреждането, намален брой капиляри и капиляри с атипична форма като израз на неефективно ново съдово формиране.
Освен при заболяването склеродермия, при което тези промени са дефинирани като диагностични, аналогични промени се наблюдават и при някои други ревматични заболявания и включват комбинация от посочените за “склеродермния” тип капиляроскопска картина находки. В литературата тези промени се означават като “склеродермо-подобен” тип. Понастоящем, не са установени критерии за прецизно разграничаване на “склеродермен” от “склеродермо-подобен” тип капиляроскопска находка. В някои случаи промените са неразличими. Има наблюдения, които сочат наличие на някои различия.
Вие говорихте и за недиференцирани колагенози, разкажете малко за тази категория пациенти.
Недиференцираните заболявания на съединителната тъкан или недиференцирани колагенози се характеризират с наличие на клинични, лабораторни и имунологични прояви на системно автоимунно заболяване, без да се покриват класификационните критерии на определена нозологична единица. При проследяване тези пациенти може да развият определено ревматично заболяване, но могат да останат и в спектъра на недиференцираните колагенози със стабилен клиничен ход и благоприятна прогноза. Феноменът на Рейно се среща в около половината от случаите с недиференцирани заболявания на съединителната тъкан, а “склеродермо-подобен” тип капиляроскопска картина се установява при около половината от пациентите с прояви на феномен на Рейно.
Разкажете за някои от резултатите от Вашите проучвания в областта на капиляроскопията в ревматологията и до какви изводи стигнахте?
В собствени проучвания за първи път бе установено, че “склеродермо-подобен” тип капиляроскопска картина може да се наблюдава при пациенти със системен лупус еритематозус и ревматоиден артрит при съчетание с периферен съдов синдром и без данни за припокриване със склеродермия. По-късно тези резултати бяха потвърдени и от други автори.
При прогресивна системна склероза бе проведено проучване относно разликата между капиляроскопските промени на различните пръсти на ръцете като в значителна част от случаите се намери нехомогенност със съчетание на микроваскуларни промени от различни фази или съчетание с нормална находка или неспецифични промени на някои от пръстите.
Наблюдаваха се и някои различия между “склеродермен” и “склеродермо-подобен” тип капиляроскопска картина при заболявания различни от склеродермията (дерматомиозит, системен лупус еритематозус, ревматоиден артрит).
Какво трябва да знаят специалистите от първичната доболнична помощ и пациентите с прояви на феномен на Рейно относно необходимостта от консултация с ревматолог и проследяване във времето?
Пациентите с прояви на феномен на Рейно и лекарите от първичната доболнична помощ следва да имат предвид, че при всички случаи дори когато няма други оплаквания извън феномена на Рейно респ. клинично състоянието насочва към първична форма, следва да се спази задължителен протокол на изследвания, в който се включват капиляроскопията на нокътна гънка и тестът за общи антинуклеарни антитела. Наред с началната оценка на състоянието на пациентите е необходимо и проследяване във времето, тъй като част от случаите с феномен на Рейно еволюират във вторични форми т.е. феноменът на Рейно може да предхожда с години изяват на системно ревматично заболяване. Проследяването на пациентите с феномен на Рейно с провеждане на контролно капиляроскопско изследване е средно на 6 месеца или при клинични индикации.
